В сърцето огънче гореше
Мечтаеше за друг живот.
За другите се бореше, не спеше
и жертва се за целия народ…
Предаден, гонен и обичан
такъв един, над всичко земно
и себе си на гибел сам обричаше,
повярвал, че това е най-потребно…
Обесиха те и безсмъртна
остана твоята съдба,
да гледаш от портретите разпръснал
една безкрайна доброта…
И днес какво, отново си ни нужен
поробени душите пак горят,
а саможертвата е вече чужда,
народът е на вечен кръстопът…
И тоз народ, дали те заслужава?
Та ти за него се погуби,
а същата мизерия остава…
Народът се оставя да го тъпчат грубо…
