Шумът убива тишината
натрапил свойто дребнотемие
и нейде там отвъд земята
небитието ще превземе…
Дори на хиляди парчета
разбива нечия илюзия,
че шумовете подредени
прераждат се отново в музика…
А тя отново неродена
във шепот нежен на вода
с дъжда отива си от мене
изплакана като сълза…
Дори без ноти разпиляна
там нейде над нещата
аз шепа прах когато стана
ще слея себе си със тишината…
