Гледаше през прозореца на автобуса и дори
болката я нямаше вече…
Всичко минаваше като на лента дърветата и
всичко останало се преливаше в едно.
Дори не можеше да мисли.
Може би точно това искаше да чуе от лекаря?
Безнадеждната присъда. Та тя сама отдавна се
беше осъдила на самота .
А такъв живот има ли смисъл изобщо?
Виновна ли беше ?
Защо, по дяволите така се обърка всичко?
Щеше ли да е различно ако не беше онази нощ
и всички други неща, които й се случваха …
Виновна ли беше?
Тя ли предизвикваше всичко това?
А така искаше да обича, да бъде обичана.
Защо така ограбена се лута душата?
Може би защото тялото бе обладано насила?
И през всичките тези години дори не сподели с някого…
Пазеше тайната забита като пирон в сърцето си.
Тази тайна беше я направила неспособна да обича да се чувства истинска жена.
Тази тайна може би образува и бучката в главата й?
Тя се превърна в смъртоносен тумор,който …
Пак.Болиииииииии …Причерня й и изгуби съзнание .
- Ей, Танчееее – усети разтърсващо побутване по изтръпналата си ръка.
-А аа лельо Пепи добре съм . Задремала съм.
- Слизаме де!Пристигнахме .Вече сме на село.
Вече няколко месеца се беше върнала на село.
Диагнозата се изясни днес но тя отдавна усещаше
какво става и искаше да свърши там, където и почна …
Работеше с лаптопа и нямаше значение къде е .
Омръзна и този град.
Град, който изсмукваше силите й.
И всичката префърцуненост и надменност на тези
на който се мъчеше да обясни своята гордост, че селянка .
На кого му пука ?
Няма да каже на никого.
Дано само свърши по-бързо.
Наболя се. Настрада се .
Настудува се в панелния ад.
Сега тук иска да догори като малка свещица.
