Гледаше през прозореца на автобуса и дори болката я нямаше вече… Всичко минаваше като на лента дърветата и всичко останало се преливаше в едно. Дори не можеше да мисли. Може би точно това искаше да чуе от лекаря? Безнадеждната присъда. Та тя сама отдавна се беше осъдила на самота . А такъв живот има [...]
Архив за категорията 'Uncategorized'
Шумът убива тишината натрапил свойто дребнотемие и нейде там отвъд земята небитието ще превземе… Дори на хиляди парчета разбива нечия илюзия, че шумовете подредени прераждат се отново в музика… А тя отново неродена във шепот нежен на вода с дъжда отива си от мене изплакана като сълза… Дори без ноти разпиляна там [...]
Ох, таз любов е перманентна не мога, знам да я изтрия. Не е забежката моментна дори не мога да я скрия… Навярно от далече ми личи? Накичих устните с усмивки Така по-сладко е нали и стават нежно, сладко пивки… Залепна ти за тази сладост. Не се прави сега на друг! Да си дарим частица [...]
Земята безнадеждно се тресе. Отвътре, чак от към недрата… Рушат се цели земни светове, обръща се дори така съдбата… Дали е наказание и изкупление? Или природен просто е закон? Но гинат хорски измерения и вечният зареждащ ни нагон… Земята бе така жестоко лъгана… Навярно времето е за отплата. И пластовете земни [...]
В сърцето огънче гореше Мечтаеше за друг живот. За другите се бореше, не спеше и жертва се за целия народ… Предаден, гонен и обичан такъв един, над всичко земно и себе си на гибел сам обричаше, повярвал, че това е най-потребно… Обесиха те и безсмъртна остана твоята съдба, да гледаш от портретите разпръснал една безкрайна [...]
Там на горската поляна до един превит върбак бе полегнала Мецана и захърка сладко пак… -Ставай Мецо – Зайо рече – Стига дряма хъркаш пак, зимата е тъй далече! Ставай бодро ти на крак! – Що да ставам пък, бе Зайо?Хапнах мед аз до насита, от пчелина [...]
и римите свободни атоми навред из нета пак пилея намират пристан непознати наглед объркани идеи когато мислите лудуват сами така си се подреждат дори и пет пари не струват но пак душата ми зареждат и нека хулят прозаиците и анонимно ме линчуват навярно стягат ги чепиците та тъй сериозно се вълнуват от мойте рими разпиляни [...]
Роди се, какво от това? Дори за някой е пречка и куп сетива насъбра поета, разпалена печка… Гори си на вечната клада която от мисли разпалва, поетът поет е да страда, когато съдбата погалва… И гаври се с него живота подритва го тука и там, но той си има Голгота душата му просто [...]
