Гледаше през прозореца на автобуса и дори
болката я нямаше вече…
Всичко минаваше като на лента дърветата и
всичко останало се преливаше в едно.
Дори не можеше да мисли.
Може би точно това искаше да чуе от лекаря?
Безнадеждната присъда. Та тя сама отдавна се
беше осъдила на самота .
А такъв живот има ли смисъл изобщо?
Виновна ли беше ?
Защо, по дяволите така се обърка всичко?
Щеше ли да е различно ако не беше онази нощ
и всички други неща, които й се случваха …
Виновна ли беше?
Тя ли предизвикваше всичко това?
А така искаше да обича, да бъде обичана.
Защо така ограбена се лута душата?
Може би защото тялото бе обладано насила?
И през всичките тези години дори не сподели с някого…
Пазеше тайната забита като пирон в сърцето си.
Тази тайна беше я направила неспособна да обича да се чувства истинска жена.
Тази тайна може би образува и бучката в главата й?
Тя се превърна в смъртоносен тумор,който …

Пак.Болиииииииии …Причерня й и изгуби съзнание .

- Ей, Танчееее – усети разтърсващо побутване по изтръпналата си ръка.

-А аа лельо Пепи добре съм . Задремала съм.

- Слизаме де!Пристигнахме .Вече сме на село.

Вече няколко месеца се беше върнала на село.
Диагнозата се изясни днес но тя отдавна усещаше

какво става и искаше да свърши там, където и почна …
Работеше с лаптопа и нямаше значение къде е .
Омръзна и този град.
Град, който изсмукваше силите й.
И всичката префърцуненост и надменност на тези
на който се мъчеше да обясни своята гордост, че селянка .

На кого му пука ?
Няма да каже на никого.
Дано само свърши по-бързо.
Наболя се. Настрада се .
Настудува се в панелния ад.

Сега тук иска да догори като малка свещица.

Шумът убива тишината
натрапил свойто дребнотемие
и нейде там отвъд земята
небитието ще превземе…

Дори на хиляди парчета
разбива нечия илюзия,
че шумовете подредени
прераждат се отново в музика…

А тя отново неродена
във шепот нежен на вода
с дъжда отива си от мене
изплакана като сълза…

Дори без ноти разпиляна
там нейде над нещата
аз шепа прах когато стана
ще слея себе си със тишината…
 

Навярно от далече ми личи?
Накичих устните с усмивки  
Така по-сладко е нали
и стават нежно, сладко пивки…

Залепна ти за тази сладост.
Не се прави сега на друг!
Да си дарим частица младост
на времето дори, напук…

Не остарява и ръжда не хваща,
таз перманентна чудесия…
Нали съм истинска, любяща
- защо е нужно да го крия   ?

Земята безнадеждно се тресе.
Отвътре, чак от към недрата…
Рушат се цели земни светове,
обръща се дори така съдбата…

Дали е наказание и изкупление?
Или природен просто е закон?
Но гинат хорски измерения
и вечният зареждащ ни нагон…

Земята бе така жестоко лъгана…
Навярно времето е за отплата.
И пластовете земни вече тръгнаха
да си наместват някакси нещата…



В сърцето огънче гореше

и жертва се за целия народ…

Предаден, гонен и обичан

повярвал, че това е най-потребно…

Обесиха те и безсмъртна

една безкрайна доброта…

И днес какво, отново си ни нужен

народът е на вечен кръстопът…

И тоз народ, дали те заслужава?

Народът се оставя да го тъпчат грубо…

Там на горската поляна до един превит върбак
бе полегнала Мецана и захърка сладко пак…
-Ставай Мецо – Зайо рече – Стига дряма хъркаш пак,
зимата е тъй далече! Ставай бодро ти на крак!
- Що да ставам пък, бе Зайо?Хапнах мед аз до насита,
от пчелина там на края си излапах цяла пита.
- Все за ядене си мислиш, ти когато пък не спиш.
Ставай, че гората чистим!Няма ти да се делиш!
- Аз боклук не правя, Зайо лапам право от пчелина,
който цапа все си трае, ах горката ми гърбина…
- Стига плака аз те зная, там до синия поток, всички
чакат ни това е да си Мецо -ЕКОЛОГ…
- Боже, мили нямам сили – Меца  пак на две се сви
Днес пчелата ме ужили ЕКОЛОГ не ме търси…
И куцукаше Мецана, спираше се за разтривка…
- Еколог ли аз да стана ? Просто трябва ми почивка…
Екологията, Зайо май съвсем не е за мен, аз дори не
съм я чула преди този слънчев ден…
Стигнаха потока двама, всички чакаха ги тях и
прегракналата врана пак избухна в дрезгав смях:
- Чакали сме Меца, всички може би е туй шега…
Еколозите са птички те почистват таз гора…
- Няма никакво значение – рече пъстрата сърна
Ще направим обучение. Всички сме от таз гора…
- Сложна дума сте избрали – рече Ежко замечтан.
Аз не помня я едва ли някой пък като Вълчан…
 - Думата е без значение!Важно зная е тава – ревна
Вълчо с раздразнение – Да опазим таз гора !!!
- Как ще я опазим, все се чудя – рече Лиса с глас полека
Всичко друго е заблуда. Най-опасен е човека!!!
Уж, на ум сред нас е пръв, а изсича сам дървета и дори
ни пуска кръв с неговата лов проклета.Предизвиква и
пожари и безброй, безброй беди, стреля той където свари,
всичко живо умъртви…А консервните кутии, хвъркат празните
торби и коли в потока мие, въздуха дори мърси…
- И какво излиза – Зайо рече Бива го човекът за това, думи да
измисля най-модерни ЕКОЛОГИЯ, каква беда…

навред из нета пак пилея

намират пристан непознати

наглед объркани идеи

когато мислите лудуват

сами така си се подреждат

дори и пет пари не струват

но пак душата ми зареждат

и нека хулят прозаиците

и анонимно ме линчуват

навярно стягат ги чепиците

та тъй сериозно се вълнуват

от мойте рими разпиляни

така наивно нетипични

и нищичко да не остане

аз пак така ще ги обичам…

Роди се, какво от това?

душата му просто е храм…